23 юли 2015 г.

Две години "на диета" - кратък пътепис от трънливите пътеки на отслабването


Някъде в представянията си съм писала, че се боря с теглото си от пубертета насам. Качвала съм, сваляла съм, пак съм качвала и пак съм сваляла, но никога не е имало момент, в който да си кажа: "Това е. Така съм си добре." Голямото събитие, което се случи преди две години и с което започва този пътепис е решението ми да направя този (пореден) опит за отслабване публичен. Ама наистина публичен. Профилът ми в Спаркпийпъл винаги е бил видим, но към него интерес са проявявали само други потребители на сайта - някакви имагинерни американци, които никога през живота си няма да срещна и които няма да ме държат отговорна за неспазването на обещанията към себе си (ако и в сайта на сто места да пише, че могат да го направят). Но od изложа плановете и провалите си на показ пред хора, които познавам, които ще виждам постоянно и които с най-добри намерения ще ме разпитват какво става и докъде съм стигнала… Това беше друго нещо. За подобна стъпка се изисква голяма смелост или сериозно отчаяние.

При мен беше второто. Началото на 2013-та беше трудно за мен. Преживях раздяла и при това много тежко. Един от доводите на младежа за нея бяха размерите ми, които се бяха увеличили по време на не особено успешната ни връзка, но от отхвърлянето само продължиха да нарастват. Така един прекрасен ден за пръв път в живота си видях на кантара ужасяващо число - 110! Очевидно не съм пожелала да го въведа в Спаркпийпъл, откъдето е снимката на "маршрута" по-долу. Вместо това съм се вкопчила в 109,9. До такава степен не съм искала да приема онова, което се случва. Не исках да съм сама, не исках да ме отхвърлят защото съм дебела, не исках да съм дебела… Яд ме беше на младежа, на мен, на вселената и на всичко останало и единственото решение, което виждах, беше да отслабна и да добия толкова впечатляващ вид, че да му натрия носа (на младежа, а може би и на света). Поех си дъх и се хвърлих в дълбокото.


Маршрут на пътуването



Смело мога да кажа, че това беше най-успешният ми опит за отслабване до момента. И въпреки това за една година направих пълен кръг и отново съм на килограмите, от които тръгнах. Но и по пътя надолу, и по пътя нагоре научих по нещо и най-лесно ще ми е да карам в хронологичен ред.

1. Гневът е мощен, но нетраен мотиватор

Вече казах, че започнах това пътуване от яд. Като гледам графиката, издържал е около четири-пет месеца преди напредъкът да започне да убива устрема му. Спомням си какво се случи. Удовлетворението от резултатите малко по малко го отми и притъпи. Опиянението от успеха беше толкова силно, че спря да ми пука ще натрия ли нечий нос или не. Моят се рееше твърде високо, за да има отмъщението някакво значение. Бях доволна от себе си, а това е рядко щастие, когато цял живот се бориш с тялото си. И ключът към провала на всичките ми диети.

Когато започвам опит за отслабване, причините и целите изглеждат ясни - да сваля толкова и толкова килограма, защото ми тежи и искам да отслабна. Но това е само фасада. Ако се заровя достатъчно надълбоко винаги се оказва, че просто съм нещастна, не съм доволна от начина, по който се отнасям към себе си, и искам да се почувствам по-добре. Диетата и спортът са добър начин да се справя с проблема, защото представляват грижа за мен самата. Физическото ми състояние се подобрява, резултатите ми носят удовлетворение, самочувствието ми се повишава, стресът намалява, преодолявам гнева и страховете си и така мотивацията ми затихва уж неочаквано, но всъщност закономерно, защото далеч преди "желаното" си тегло аз вече съм постигнала реалните цели на диетата. Лошото е, че нямам представа какво искам да правя оттам нататък, а това значи че или попадам на плато, или започвам отново да качвам. 

2. Навикът е съюзник номер 1 на дългосрочните планове

Навлязох в платото с настъпването на новата 2014 година. В продължение на 8 месеца теглото ми варира слабо - в рамките на 5 килограма. Тогава не го усещах така, но сега знам, че си беше дълъг период на стабилност. При това въпреки обичайните сътресения, които могат да ме изстрелят нагоре - връзки, раздели, срокове, преумора. Онова, което ме държеше беше навикът. За половин година бях успяла да свикна да си нося храна за офиса, която готвя по определен начин, и да спортувам. Вече не бях толкова стриктна и редовна, поради което спрях да отслабвам, но благодарение на навика поддържах постигнатото. 

3. Разбитото сърце е враг номер 1 на душевното и телесното ми равновесие

Голямото катерене започна през август 2014 г. със заминаването за морето, но причината не беше нарушаването на режима и кулинарните изкушения на курортното градче. Тогава получих един емоционален шамар. Мисля, че ще се съгласите, че малко неща са по-разрушителни за самочувствието от това мъжът, когото още искаш, да се хване с някоя нова, която и на малкия пръст не може да ти стъпи, но той въпреки това и оказва вниманието, което е отказвал на теб. На мен ми действа объркващо. Изгубвам се. Сигурно милиарди диети започват с дълбоко погрешната презумпция "ако съм по-слаба, ще ме обичат повече" или дори просто "ще ме обичат". Тази също започна така. И когато неизбежно се окаже, че двете неща не са свързани, диетата рухва и се обръщам към старите и изпитани методи за справяне с разбитото сърце - чрез храна.

Не знам дали някога ще се науча да търся във фитнеса и чинията само онова, което могат да ми дадат - моментната наслада от тренировката и ястието и по-продължителната наслада от физическата сила и цялостно по-добрата форма. 
 

4. Само със спорт не се отслабва

Напълнявам от девет месеца, но преодоляването на емоционалната криза не отне чак толкова много време. В края на декември се завърнах във фитнес залата. Загубата на сила и форма се отрази пагубно върху чисто физическото ми състояние и трябваше да направя нещо. Започнах относително редовно, но въпреки това ходът на килограмите надолу беше кратък. Причината? Не си промених храненето. Е, стараех се да си нося обяд и да не прекалявам, но така и не си поставих твърди правила. А истината е, че повишената физическа активност повишава апетита и ако човек не е стриктен, започва съвсем неусетно да яде повече от преди, за да компенсира изгореното в залата. Тялото е по-умно от нас, но това не винаги е за негово и наше добро. 

5. Не ме бива да ограничавам храната си частично

Когато разбрах, че без диета няма да постигна нищо, все още не бях готова да започна такава. Затова се опитах да вкарам в проект "На място във фитнеса" задача, която постепенно да ме вкара в диетичен режим. Целта беше да свикна отново да записвам и по възможност да намаля междинните си похапвания. И "Хапвай смело" свърши работа - макар и трудно, се настроих отново да започна да си записвам храната. Освен това се поуплаших от количествата, които изяждам и си изясних къде е причината да качвам килограми. Не че съм се чудила. Точно затова толкова трудно се пречупих да започна да записвам.

Ефектът обаче се получи не съвсем очаквано. Поставях си тази задача няколко пъти с леки изменения, но така и не я довърших успешно. Накрая, след провала на третия опит, ми стана ясно, че ще ми е далеч по-лесно да следя всичко, което ям, отколкото само част, и просто започнах. Което потвърждава Кубертеновия принцип, че участието е по-важно от победата. В хода на неуспешните си напъни човек се учи и се променя, докато накрая не намери правилния начин - за себе си и за момента. Или пък правилната цел.

В този дух, мога да обобщя опита си от последните две години в едно изречение: 

Диетата на Анелия наистина е пътуване за цял живот

Това значи, че пътят няма да е нито прост, нито ясен, нито гладък. Ще има успешни и неуспешни периоди. Ще има промени в приоритетите ми. Ще има плата и качване на килограми. Ще има мързеливи периоди. Желанията ми ще се променят. Целите ми ще се променят. Вкусовете ми ще се променят. Проект "На място във фитнеса" ще се напълни с цял куп неуспешно прекратени задачи - много повече от успешните. Ще има емоционални сътресения, които напълно ме вадят от релси. Ще има от всичко и това не е лошо, защото макар да си поставям цели измерими с числа, реалната причина да правя всичко това е, че искам да се грижа по-добре за себе си и да си създам душевен и физически комфорт. Нужен ми е процесът преследване на целите, а не моментът на постигането им - той е само чудесен бонус.

Именно затова, макар да съм пак на килограмите от които тръгнах, нямам чувството, че започвам отначало. Надявам се да го запазя още дълго. Спомням си един мотивационен цитат от нета : "Ако ти писнало да започваш отначало, спри да се отказваш." Винаги съм го разбирала като "не спирай да полагаш усилия", но ето че може да се тълкува и като "не се отчайвай от спънките и провалите, защото те също са част от процеса". Първото е изморително. Второто ми дава свобода. 

Оттук нататък

Вече стана ясно, че "На място във фитнеса" доста забуксува последния месец. Изпуснах края на повечето задачи. Някои рестартирах, други ще трябва да рестартирам тепърва, а трети - да отменя. Надявам се през следващите десетина дни да успея да седна и да ги разпиша, за да обновя страницата на предизвикателството. Както и да подхвана най-сетне рубриките за спорта и храненето, които увират в главата ми от толкова време. Така че…

Нищо не е свършило. Тепърва започваме.

4 коментара:

  1. Сигурно вече съм най-голямата досада в блога, но наистина моята история е много подобна на твоята и затова се изкушавам да пиша. Бих искала да споделя с теб два начина за отслабване, които лично на мен са ми помогнали. Но преди това бих ти казала някои неща. От 2-3 години посещавам една алтернативна лекарка, която лекува главно с хомеопатия.Когато аз поставих болният си въпрос, лекарката тактично ми отговори, че много често тлъстините се явяват преграда между теб и околният враждебен свят, по този начин тялото те пази. След няколко месеца отново поставих въпроса - тя ми каза, че сега не е моментът, по нейните думи, ако отслабнех, щях да се срина психически. Каза ми да имам търпение - когато тези тлъстини не са ми нужни, те сами ще се махнат. Настояваше да работя върху психическото си състояние, което тогава беше много нестабилно (не че сега не е). Това е всъщност първият и най-важен фактор за излишните килограми.
    Вторият фактор, според мен е да си избереш начин за отслабване, който най-добре пасва на начина ти на живот. Моето мнение (не зная дали го искаш) е че си направила грешка, че си обявила пред всички, че отслабваш. Така, освен с доста трудният процес на отслабването се натоварваш и с отговорност и съобразяване с мнението на други хора. Първо, хората не винаги са положително настроени и нерядко такива обещания им дават поводи да те тормозят под някаква форма. Второ, твоите килограми не са работа на никой друг, освен на теб самата и евентуално на един-двама най-близки хора, реално загрижени за теб. Без да казваш нищо и да даваш никакви обяснения, остави ги в един момент да видят, че си нов човек. Трето, този мъж, който твърди, че те изоставя заради излишните ти килограми изобщо не те заслужава. Да, наистина, когато си влюбен отслабваш много лесно от емоцията - навремето така успях да достигна тегло от 50 кг на ръст 165 см, което задържах няколко години, след като се разделихме с господина. Реално мога да ти кажа, че няколкото ми тежки раздели са били, когато съм била най-слаба, а на сегашните си килограми по едно време се налагаше аз да разкарвам няколко доста напористи мъже. Така че, не мисли че фигурата ти е пречка за мъжете - който иска да е с теб все едно ще остане

    ОтговорИзтриване
  2. А това, с което започнах е - да си избереш режим на диета според живота, който водиш. Аз имам една много любима диета, с която преди няколко години смъкнах около 15 кг за 3 месеца. На едно календарче си отбелязах дните (реших, че ще я спазвам точно 3 месеца) и всеки ден задрасквах датата плюс, че спазвах и лунните диети. Диетата е със салати на корем и всеки ден различна белтъчна храна - бях я изрязала от един вестник, препоръчана от лекар. Ако те интересува, ще я намеря и ще ти я напиша точно. След тези 3 месеца я правех по една седмица в месеца, добре се чувствах. За съжаление в момента не мога да я правя, защото ми се налага да готвя непрекъснато (в един момент останах заобиколена само от мъже)
    И последното, което ми дава надежда е един много прост режим, който спазвам в момента. Вече се бях отказала въобще да отслабвам, мислех, че оттук нататък само ще си качвам килограми и ще се търкалям. В един момент мъжът ми се намеси - бяхме се върнали отнякъде, цял ден не бяхме хапвали и той ме накара да стъпя на кантара. Естествено, знаеше, че никога няма да му кажа на колко килограма съм. Аз мислех, че съм под 100, но когато цифрите показаха 104,8 кг, направо онемях. Мъжът ми ми предложи да обядваме, а след това повече да не хапвам до другата сутрин. Аз казах, че мога да вечерям плодове или кисело мляко, но той настоя да започна да не вечерям (в момента живея при баща ми, който е много възрастен). Настояваше една седмица да спазвам това правило - да не ям след 4 часа и след това да се премеря, като беше сигурен, че ще съм поне 2 кг надолу. На шега, на майтап започнах да го спазвам и в момента - 4 месеца по-късно неусетно съм смъкнала 11 килограма. Честно казано никога не съм очаквала, че нещо толкова просто ще има такъв ефект, чак и аз не мога да повярвам, че влизам в дрехи отпреди няколко години. В момента стръвно не вечерям, а до 16 часа си ям всичко което ми се яде - много обичам сладки неща и си ги позволявам. Освен това в тази диета отсъства наказателният елемент - това като че ли най-много ме е тормозило досега. Сега знам, че макар и да съм гладна вечерта, на сутринта ще ям каквото искам.
    Вече станах много досадна, кажи ми моля те, ако искаш повече да не пиша

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Първо, в никакъв случай не преставай да пишеш! Права си, че историите ни са доста подобни, но пък не са напълно еднакви. Именно затова ми е много интересно да чета коментарите ти. Винаги. Тези двата обаче съдържат няколко теми, по които мисля, че имам какво интересно и полезно да кажа. Затова ми се иска да отговоря, и то надълго и нашироко. Най-добре на спокойстиве от София.

      Междувременно мога кажа само браво за това, че си намерила режим, който работи за теб в момента и те кара да се чувстваш добре. Това са двете най-важни изисквания към една диета, защото без тях нищо не работи.

      Изтриване
  3. Като цяло най-общото (което ти много добре си формулирала) е отношението ни към храната и спомагателната и роля при стреса. Но наистина ще дискутираме нещата на спокойствие, явно и двете имаме интересни наблюдения по пътя на борбата с излишната плът

    ОтговорИзтриване