12 май 2015 г.

"Хапвай смело" - провал и втори опит

Ако съм искала доказателство, че предизвикателствата, които си поставям наистина са предизвикателства и не ги правя прекалено лесни и невъзможни за губене, вече го имам. Започнах "Хапвай смело" миналия понеделник. Започнах тази публикация отново в понеделник, понеже докато се опитвах да си спомня какво съм яла през последните три дни осъзнах, че съм му изпуснала края. Едно от условията за успешно завършване на задачата беше да нямам дупки в записките, дълги повече от ден. Споменах ли вече, че в момента се опитвам да запълня яма от 3 дни?

Може би трябва да се чувствам разочарована от себе си. И донякъде е така. Разочарована съм, че не приех поражението по-бързо, а вместо това - първо - три дни се увещавах мислено, че "утре ще запиша всичко", и - второто - прекарах толкова време в опити да запиша нещо по спомен, което си е чиста проба измама.

Целта на предизвикателствата обаче не е да бъдат печелени. Въображаемата купа накрая е просто допълнителна награда. Истинската им цел е да ме научат на нещо. "Хапвай смело" трябва да ме върне към навика да осъзнавам какво ям преди да съм го изяла. Това става само с ежедневно записване, така че да направя връзка в ума си между храната, вкуса и, усещането, което ми е оставила, и числото, което ще добави в дневника ми. При този опит не успях го постигна, но пък научих нещо друго. Дори няколко други неща.

Разбрах, че трябва да държа под око състезателния си дух, който иска победата на всяка цена. Мислех, че стремежът ми към чиста игра и спазване на правилата е по-силен, но явно не винаги.

Разбрах също, че не е толкова страшно да признаеш провала. Като спрях да си напъвам паметта даже ми олекна. Маменето си е тежък труд. И безсмислен, когато мамиш самия себе си. Разочарованието трая около десет секунди, след което го измести въодушевление. Сега мога да започна втори опит - на чисто, по-съзнателно, по-съсредоточено и при това не съвсем от нула.

Може да изтраях едва една непълна седмица от четири, но "Хапвай смело 1" все пак ме извади крачка напред към основната цел. Когато започнах да записвам, знаех че ям доста. Но го правя с наслада. Изпитвах страх от момента, в който ще трябва да си наложа ограничение. И като знак на съпротива започнах да ям дори повече. Като за последно. Затова започнах качвам по около 400 г седмично. Но преди няколко дни умът ми прие идеята. Ограничението на калориите вече не предизвиква у мен асоциация с лишение. Затова ми се струва, че съм готова да започна втория опит от една крачка по-напред.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО "ХАПВАЙ СМЕЛО" - втори опит
Продължителност:
30 дни
Начална дата: 11 май 2015 г.
Крайна дата: 9 юни 2015 г.


Правила:
  1. Записвам всичко, което ям между основните хранения. Ежедневно! 
  2. Не записвам самите основни хранения (засега). 
  3. Всеки ден, в който няма записване се счита за прекъсване. 
  4. Размерът на междинните закуски е ограничен на 500 калории общо за деня. 
  5. Всеки ден с между 500 и 600 ккал се счита за прекъсване, което се компенсира, ако следващият ден е с под 500 ккал. 
  6. Всеки ден с повече от 600 ккал от междинни хранения се счита за прекъсване. 
  7. Предизвикателството се счита за успешно, ако броят на прекъсванията е не повече от 6 за целия период. 
  8. Всяко прекъсване от 2 или повече дни означава, че предизвикателството е приключило неуспешно. 

Следва продължение…

9 май 2015 г.

Мисия "Хранене" започва официално


Проект "На място във фитнеса" вече е факт. В неделя обявих идеята, после пуснах и официалната страница, а после тихомълком започнах да изпълнявам и втората мисия.

Казват, че храненето е 80% от фитнес формата. Можеш да се убиеш от тренировки в залата, но от това нито се отслабва, нито се правят впечатляващи мускули. В моя случай тренировките дори биха могли да ми изиграят много лоша шега, защото повишената физическа активност засилва апетита. А това води до обратен ефект. Ето защо стабилният фитнес режим трябва да върви със стабилен хранителен режим, какъвто моят в момента не е.

ЦЕЛ НА МИСИЯТА: Да си изградя режим на хранене

3 май 2015 г.

Проект "На място във фитнеса"

В предпоследната си публикация разказах, защо не се чувствам особено доволна от физическата и психическата си форма напоследък. После заявих, че ще предприема мерки, поставих си ново 90-дневно предизвикателство и между другото подхвърлих, че имам идея за нещо по-широкообхватно. След което седнах да пиша.

Резултатът се казва Проект "На място във фитнеса" и отне известно време но си струваше.

Обичам проектите. Създават ми усещане за подреденост и спокойствие, а и за удовлетворение, когато нещата се получават. Моите житейски проекти донякъде отговарят на понятието, с което доста от нас се сблъскат с работата си, но не напълно. Създавам си ги безсрочни и с отворен край, което ще рече, че понякога основната им цел се променя в хода на проекта. Малките междинни цели обаче са съвсем конкретни и краткосрочни или в най-тежкия случай средносрочни - тоест реализират се в рамките на най-много 6 месеца. И проектът обикновено е в една област от живота ми - физическа форма, външен вид, финанси, блогове или каквото там ме вълнува в момента.

Този път подхождам по-амбициозно. Основната ми цел е да се преборя с онова смътно усещане, че "аз не съм за тази работа", което ме обзема понякога във фитнес залата, съблекалнята, пред кухненската печка, на кантара или пък вечер между завивките, когато съм изморена или потисната от ежедневните проблеми. Онова усещане, което ме кара да се отказвам къде от отделни тренировки, къде от идеята за спортуване въобще.