21 юни 2014 г.


В началото на юни стана една година откакто Анелия е на диета. Много неравно пътуване беше до тук. С големи възходи и спадове, а преди това и после с малки такива. При това няма изгледи да се уравновесява или да свършва. Започнах с ясен план и увереност, че знам горе-долу какво ме очаква и какво ще се случи. Е, не знаех. Въпреки многото предишни диети и периоди на физическа активност, които са ме научили на доста за самата мен и отслабването, се оказа, че имам още много какво да уча.
В тази публикация съм събрала една част от прозренията, до които стигнах за тази година. Част от тях са стари, но досега не исках да ги приема. Друга част ми дойдоха съвсем изневиделица. Тук там ще казвам кое какво е. И така, без някакъв определен ред, започвам:

  1. ИЗНЕНАДА! Силовите тренировки, а не кардиото, са тези, които правят ежедневието по-лесно. Те премахват болките в ставите и мускулите, които си докарвам с умората от танците. Затова за задължителни! 
  2. Освен това силовите тренировки бързо и осезаемо 
    • подобряват равновесието 
    • изправят стойката 
    • градят силата, която позволява да си носиш покупките с по-малко усилие 
    • подобряват кръвообращението в крайниците, а с него намаляват отоците и стягат кожата 
  3. ИЗНЕНАДА! Свързана с първата. Танците влошават болките в мускулите и ставите. Винаги съм смятала, че подобрената издръжливост от танците ще подобри кръвообращението ми и така ще оправи болките. Е, не е така. Влошава ги. Но пък… 
  4. Танците ме зареждат с енергия каквато, няма в залата. Стара и изпитана истина, но наскоро я осъзнах напълно. 
  5. Залата ме зарежда с енергия, каквато няма на дансинга. Адреналинът от тежестите не може да бъде заместен с нищо. 
  6. Кардиото на машина в залата е скучно, но задължително. Не знам защо, но мъчителните и привидно безсмислени 5-10 минути на пътеката значително подобряват издръжливостта ми по принцип. Когато го спра, много бързо я губя. В тази връзка... 
  7. Не е нужно кардиото да е дълго, тежко и често, за да върши работа. Важното е да го има. 
  8. Резултатите идват по-бързо, отколкото очакваш. 
  9. Не е нужно да вдигаш колкото някой друг или да тичаш толкова бързо или дълго. Състезателният принцип понякога действа стимулиращо, но човек трябва да гледа себе си и да тренира според собствените си възможности. Иначе рискува да претренира или да се нарани. Или още по-зле - да се разочарова. 
  10. Залата винаги ще те приема обратно с отворени обятия. Колкото и време да съм я избягвала, никой няма да ме смъмри. 
  11. За пореден път се убеждавам, че ако ще си следя яденето, трябва и да си готвя сама. Когато прехвърля част от задачите на друг, в крайна сметка преставам да харесвам вкуса на приготвеното или започва да ме мързи да правя нещата, които не мога да прехвърля на друг. 
  12. По-лесно е да ям "чисто", ако ям само чисто. Купешките десертчета и закуски ми отварят апетит и за други боклуци. 
  13. За да ям повече зеленчуци, трябва по-често да ходя на пазара. Там изборът е по-голям и често качеството е по-високо. По-шарено е. А всичко това ми отваря апетит. 
  14. Ако го има, ще го изям, дори да не ми е вкусно. Най-добре е да не си купувам боклуци. А ако не мога да се удържа, трябва да си купя малка опаковка или да раздам остатъка възможно най-бързо. 
  15. Сънят е по-важен от диетата и спорта. Когато страдам от системно недоспиване, то подрива всичките ми останали усилия. Опитите да поддържам темпото в хранителния и тренировъчния си режим въпреки него само го влошават. Затова ако съм преуморена, най-доброто решение е да се наспя, дори да ми отнеме няколко дни, и чак после да му мисля как да компенсирам за отклоненията и прегрешенията. 
  16. Пътят към целта не е прав и равен. Отклонявам се от него. И ще продължа да се отклонявам от него. Но… 
  17. Това не е проблем, стига да не се отказвам. Нещата са такива каквито са и никога няма да станат съвършени. Слава богу! Би било скучно. 
Напред към следващата година!

Няма коментари:

Публикуване на коментар