21 юни 2014 г.


В началото на юни стана една година откакто Анелия е на диета. Много неравно пътуване беше до тук. С големи възходи и спадове, а преди това и после с малки такива. При това няма изгледи да се уравновесява или да свършва. Започнах с ясен план и увереност, че знам горе-долу какво ме очаква и какво ще се случи. Е, не знаех. Въпреки многото предишни диети и периоди на физическа активност, които са ме научили на доста за самата мен и отслабването, се оказа, че имам още много какво да уча.
В тази публикация съм събрала една част от прозренията, до които стигнах за тази година. Част от тях са стари, но досега не исках да ги приема. Друга част ми дойдоха съвсем изневиделица. Тук там ще казвам кое какво е. И така, без някакъв определен ред, започвам:

10 юни 2014 г.

Една година в графики и снимки


На 1 юни 2014 стана точно една година откакто предприех приключението с отслабването. Една година! Доста време е това и за него изминах много дълъг път. Вярно, че имах планове да съм много по-напред в отслабването. Не успях да ги осъществя, защото многократно се отклонявах от плана, и затова преди да седна да пиша тази публикация се чувствах малко разочарована от себе си. Всъщност си се чувствам така откакто започнах да се отклонявам и се забих на платото. (Имам предвид период от няколко седмици до няколко месеца, в който човек на диета спира да отслабва и теглото му или се задържа на едно ниво, или се покачва малко. Моят трая 6 месеца.) Но годишнината на диетата попромени нещата.

Не сама по себе си, разбира се. Празниците и бележитите дати нищо не променят, ако човек не реши да ги използва. Е, аз реших да я използвам като добър повод да си направя рекапитулация. Съставянето на долния списък със събирането на помощните материали ми отне цяла седмица, но си струваше. Постави всичко случило се, постигнато, пропуснато и променено в перспектива. И познайте какво! Оказа се, че не само нямам никакви причини да се чувствам разочарована от себе си, но дори имам поводи за гордост. Защото през изминалата година: