7 май 2014 г.

За новите дрехи по време на отслабване


Вчера бях в мола.

Колко префърцунено звучи! Но е факт. Вчера бях в мола. А също така онзи ден и по-онзи ден. За трите си посещения там се сдобих с шест блузи и два клина, които обективно погледнато не са ми от първа необходимост. Особено от финансова гледна точка, макар повечето да са с намаление. Всъщност са шест блузи, два клина, четири лака и едно червило. Забелязвате ли тенденцията?

С настъпването на пролетта и смяната на времето в мен се е пробудил копнежът да променя отражението си в огледалото. Това включва връщането ми към диетата, спорта и опитите за отслабване. Но също така обновяване на гардероба и допълване на колекцията ми от козметика, което не е обективна необходимост. Старите ми дрехи не са се износили или скъсали. В момента нито една от тях няма нужда от подмяна и всички ми стават. Всичко е носимо. Разходите за нови не са оправдани. Ако не си купя нищо ново още една година, никой няма да забележи. Освен мен. Защото колкото и прагматично достатъчен да е гардеробът ми, той вече не върши основната си работа - не ме изразява.

Никога не съм смятала, че работата на дрехите (и грима) е да прикриват или да променят човека. Да, могат да го направят, но обикновено е точно обратното. Начинът, по който се обличаме, ни разкрива пред света. Той говори за това кои сме всъщност, как и с кого искаме да общуваме, как искаме да ни възприемат, как мислим, какво изпитваме към самите себе си, как се чувстваме в своята ниша. Народът не случайно е казал, че по дрехите посрещат. А в момента посланието на моите се разминава с това, коя се чувствам и коя искам да бъда.

Ако кажа, че не ме гризе чувство на вина за непланираните разходи, ще излъжа.  То е ясно дори само от това колко пъти ги споменах дотук. И все пак ги смятам за оправдани.


Преди няколко месеца реших да си направя експеримент и да открия каква е представата ми за добре изглеждаща жена. Резултатите бяха толкова интересни, че горещо го препоръчвам и на вас. Само бъдете подготвени, че може силно да ви изненада, и то не винаги в приятна посока. Упражнението беше просто. Трябваше ми лист хартия , но като се има предвид безпределната ми любов/пристрастеност към технологиите, не е странно, че го замених с програма за съставяне на мисловни карти (или на английски mind mapping). На нея нахвърлях всичко, което според мен прави жената красива. После подредих балончетата в групи и подгрупи (резултатът е в началото на публикацията и продължава тук долу), за да се окаже накрая, че за мен красотата не включва нито едно физическо качество. Нямаше дълги крака, плосък корем и зелени очи например. Нямаше нищо, което да не зависи по някакъв начин от ума. Да, здравата кожа и добрата физическа форма също бяха в списъка, но мерилото за тях беше не резултатът, а положената грижа. Защото (явно) моята съвършена жена е не нещо друго, а стилна и поддържана.

Откритието ми подейства едновременно освобождаващо и потискащо. Гадно е да разбереш, че собственият ти идеал не само е достижим, но и достигането му си зависи изцяло от теб самия. Лишава те от извиненията. Ето пример. Вече не мога да си кажа: "Голяма работа, че изглеждам зле в тази тениска. Нали е домашна." Няма как да го направя, защото на картата точно и ясно си пише, че за мен дори домашните дрехи са важни. Затова и една от новите ми блузи е за сън. Даже май точно на нея най-много се радвам. Няма как да си кажа също: "Не сега. Няма смисъл преди да си свалила достатъчно.  Не разхищавай, не заслужаваш още." Няма как да си го кажа, защото не вярвам, че добрият външен вид е обвързан с килограми и сантиметри. Мога и заслужавам да изглеждам по най-добрия начин на всеки един етап от пътуването си. Независимо от посоката.

Нещо повече. Усещането, че съм красива, прави отслабването по-лесно, защото елиминира един допълнителен източник на стрес. То премахва необходимостта да се притискам сама в залата и в кухнята. В миналото много често съм започвала диета с убеждението, че ако сваля някакви килограми, ще се харесвам повече и ще бъде по-щастлива. Боря се с тази нагласа, но тя още избива от време на време. Тя превръща отслабването в условие, за да си разреша да се погрижа за самочувствието си. Защо да си купувам дрехи, като скоро ще бъда друг размер? Защо да се глезя сега, като мога да използвам облеклото като награда и стимул да не се отказвам? Как да си купя тези дънки, като не ги заслужавам?

Тази система не работи. Вместо да ме тласка напред, тя ме потиска, защото ме кара да се взирам в кантара, а резултатите там не винаги са предвидими. А когато силното желание да се чувствам хубава се сблъска с бавния напредък, става страшно. Започвам или да се самобичувам, че не правя достатъчно, или да се отчайвам, че никога няма да постигна целта си. Най-често са двете на куп и резултатът накрая е плачевен. Не веднъж и два пъти съм се отказвала от всичките си усилия и постижения поради липсва на самочувствие.

Затова отслабването и гардеробът ми трябва да бъдат две съвсем отделни неща. Гардеробът ми се диктува от емоционалното ми състояние, от желанията, стила и модния ми усет, но не от това какво правя в другите сфери на живота си. Удобният и пасващ ми гардероб е една от опорите на самочувствието ми. А то е една от опорите ми в кухнята и залата. Защото когато се чувствам добре в собствената си кожа, мога да си позволя да се забавлявам там. Мога да се наслаждавам на вкуса на храната, на процеса на готвене, на усещането за сила, вместо да тровя всички тези прекрасни неща с очаквания, които дори не зависят напълно от мен.

Затова смятам да нося новите си придобивки с удоволствие и гордост. Имам нужда от тях и ги заслужавам.

3 коментара:

  1. Пак съм аз! Най-глупаво е да съжаляваш за парите, дадени за дрехи, които ти радват душата. Имах няколко години, в които така си мислех, че няма смисъл да давам пари за дрехи, когато съществуват магазините за втора ръка. Честно казано дори ме беше срам да вляза в магазин. Презрителните погледи на пръдливите продавачки ме караха да се чувствам извън света. Носех си парцалките, щастлива че изобщо съм се събрала в нещо. Влизах със самочувствие единствено в магазините за обувки, чанти и козметика. Там не можеха да ме гледат отвисоко. Когато моят спътник в живота ми каза, че иска да ми купи скъпо кожено палто, цялата ми същност крещеше, че предпочитам пълно обзъвеждане на кухнята за тези пари. Само че, .... човекът щеше да се обиди и най-вероятно това щеше да е последното предложение за подарък! Втора мисъл: "Човекът те оценява като дама и като жена, ти се оценяваш като слугиня!" Родителите ми възмутени казаха, че изобщо пък не ми е нужно кожено палто, кой днес носи кожено палто, как така ще хукна сама в чужбина да си купувам такава ненужна вещ и т.н. Най-добрата ми приятелка пък каза, че тя никога не би носила палто от мъртви животни и т.н., изреди ми всички аргументи на еколозите (това не е превземка или завист, тя наистина го вярва). И познай какво направих накрая!!!!! Теглих една майна на всички, качих се на колата и се върнах с най-прекрасното палто от визон, което със самочувствие си нося вече няколко години! Така че: Извод!!! Никога не трябва да лишаваме себе си от това, което е проектирано от талантливи дизайнери и произведено специално за нас, за да ни радва и да ни повдига самочувствието! По-добре ли е тези дрехи да висят самотни и непродадени по закачалките, за да не си харчим парите! Не!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мноооооого истина има в думите ти! Дрехата не решава никакви проблеми. Освен тези с приспособяването към климатичните условия. Дрехата е инструмент, който може да ни стимулира или да ни потисне. Ние сами решаваме как да я използваме. Ключовата дума е сами. Имам една любима песен, в която се казва, че "безплатните съвети струват точно толкова колкото си дал за тях". Абсолютно вярно е.

      Изтриване
  2. Може би си права, че дрехата не решава проблемите ни, защото проблемите обикновено са вътре в нас, а дрехата е външен фактор. Това е донякъде, обаче. През време на цялата си трудова дейност съм се занимавала с дрехи и аксесоари (като ми остане време от семейни проблеми пак ще се занимавам). Не мога да имам тези занимания, ако не започнах с безкрайна любов към дрехата и желаниеу да бъда облечена красиво. Имало е моменти, когато толкова ми е писвало, че съм била облечена само в черно, тъмносиво и подобни цветове, исках никой да не ме забелязва. Докато....! Вървейки в един прекрасен летен ден, облечена в обичайните си черни повлекла се погледнах в няколко витрини. направо се изплаших - видях се като някаква челна дупка в този прекрасен пъстър ден. Като че ли това ме накара да преосмисля стила си и сега с удоволствие нося светли и пъстри дрехи. Мъжът ми ме убеди, че по никакъв начин не изглеждам по-слаба в черно, даже напротив, купи ми бял панталон и бледожълта блуза, и да знаеш нося си ги с удоволствие. Та за какво става дума в решението на проблемите - като си дебеланка бездруго нямаш много самочувствие, колкото и да убеждаваш себе си в противното. Като на тази дебелина си и с кофти дрехи съвсем се сдухваш. Да не говорим, че като не ти се купуват дрехи, защото си убеден, че бездруго не ти стоят добре в определени ситуации се озоваваш в неадекватно облекло, което допълнително те смачква. Колкото и да се правиш на артист, все паксе чувстваш кофти до издокараните кльощавелки. Затова - напред към хубавите и качествени дрехи и аксесоари, вече се научих да не жаля пари за тях (както не ги жалех, когато бях на 50 кг)

    ОтговорИзтриване