26 април 2014 г.

Краката знаят пътя


Тази няма да я бъде!

Преди около две седмици се събудих с болки в стъпалата. Случи ми се за пръв път от девет месеца. А преди това ми беше ежедневие. Миналата година по това време ми трябваха поне 15 минути, за да започна да стъпвам на цяло ходило. Всяка сутрин. След това вечер се връщаше с умората от деня, с високите токове и с натрапчивата мисъл, че може би остарявам.Случвало се е да се замисля дали да не се прибера боса. Дори бях започнала да си купувам ниски обувки. А аз въобще не обичам ниски обувки!

Болката ме стресна повече отколкото числото 98, което от време на време се връща на кантара, защото колкото и да се вторачвам в дисплея му, кантарът просто показва едни числа за по няколко секунди. Утре те ще са различни, както са били различни вчера. Макар от математическа гледна точка да са реални, от гледна точка на живота ми са имагинерни, защото не водят до каквато и да било промяна в качеството му. Но болката води.

А завръщането и значи само едно - време е да се върна във фитнеса.

Когато миналата година влязох във фитнес залата имах очаквания. За мускулни трески, проблеми с коленете и със сигурност много бавни резултати. Мислех, че имам представа кои са най-слабите и най-силните ми мускули и как ще реагира тялото ми на различните уреди и упражнения. Оказа се, че не знам толкова много за себе си, колкото съм си мислела. И най-голямата изненада беше една почти светкавична промяна. В рамките на една-две седмици болките в ходилата ми се изпариха. Нямаше ги в залата, нямаше ги сутрин, нямаше ги вечер след дълъг ден, нямаше ги на танци. Внезапно се оказа, че мога да издържа на най-високите си токове цял ден плюс вечерта. Въобще не очаквах резултатът да е толкова бърз и драстичен, но беше.

За няколко месеца забелязах и други промени, които предвиждах толкова скоро или дори въобще. След изчезването на болката, краката ми престанаха да отичат от седене на едно място и неудобни обувки. Коленните ми стави също укрепнаха. Не съм и подозирала, че любимото ми упражнение за крака ще стане клекът, от който те някога скърцаха. Знаех, че стойката ми бързо ще се подобри, но не очаквах равновесието ми да стори същото. А то го направи. Формата на краката ми се промени забележимо. Висящите мръвчици около коленете, с които неохотно бях започнала да се примирявам, един ден просто вече не бяха там.

Разбира се, имах и очаквания, които не се реализираха. Издръжливостта ми не се подобри и ръцете ми не заякнаха бързо. Даже се оказа, че те и раменете са най-слабата ми част. И не станах по-гъвкава. Това последното обаче беше предвидимо, защото винаги съм се отнасяла немарливо към разтягането.

И за да си продължа мисълта от първото изречение… Тази няма да я бъде! Снощи на прибиране ходилата ме заболяха отново. Този път остро. А тази сутрин ги усещам (както и коленете и прасците) напрегнати и отекли. И съм така от известно време. След два месеца отсъствие от фитнеса смело мога да кажа, че съм изгубила форма. Налага се да си я върна.

Страх ме е, незнайно защо. Може би се боя някой да не ми се скара или подиграе, макар че не виждам кой ще е. Но трябва.

Връщам се в залата. Този уикенд.

Няма коментари:

Публикуване на коментар