18 януари 2014 г.

Многоликият бял ориз








Ориз със свинско, праз, маслини и кисели краставички

Лично за мен всяко минаване на диета е повод за радост поне в едно отношение - храната. Знам, че като се каже "диета" повечето хора си представят много нещастна картинка - голяма купа трудна за преглъщане салата и бледи пилешки гърди и голям знак "Анатема!" върху всички кулинарни благини от рода на сол, мазнина, подправки, захар и не дай си боже шоколад. Е да де, но истината е, че да спазваш хранителен режим въобще не означава до припадък да преживяш сухи зелеви листа и да си мечтаеш за времената, когато пак ще можеш да похапнеш нещо с поне малко вкус. Не ме разбирайте погрешно, аз обичам зеле. Същото важи за салатата и пилешките гърди. Просто ги обичам вкусни. А истината е, че здравословната и диетична храна няма абсолютно никакви основания да бъде лишена от вкус.

Чудесен пример за това е моята най, ама най-основна рецепта за бял ориз. И да, в случая под бял ориз имам предвид наистина бял, макар че сигурно със същия успех може да се замени и с всеки друг вид (кафяв, черен, див, червен и каквито там има още). Вероятно ще се намери някой да каже, че белият обработен и полиран ориз е враг на всяка диета (по ред разнообразни причини), ала не ме интересува. Аз си го обичам и ям достатъчно други храни, от които да си набавям баластни вещества (или по модерному фибри), че да не ми пука особено за теориите на отслабването. По-важна ми е практиката, която показва, че така приготвен оризът ме засища и ме пази от пристъпите на див следобеден глад, които обикновено ме отвеждат до магазина за шоколад. Още повече, че става не само лесно и бързо, но и винаги си облизвам пръстите. Често съвсем буквално.










Конгрис - ориз с черен боб

Рецептата си има история. Особено много се гордея с нея, защото до голяма степен съм си я измислила сама, сглобявайки идеи от различни източници. Заключителният щрих обаче дойде от един приятел, който е имал пряк досег с иранската кухня. Той ми каза, че там го приготвят доста подобно, но накрая го оставят да се задуши. Искрено му благодаря за този споделен опит!

Знам, че "бял ориз" звучи скучно. Така си е. Затова ще поясня, че не го считам за основно ястие. Всъщност го използвам като гарнитура, но най-често като основа за други вкусотии. В папката със снимките на компютъра ми в момента се мъдрят извънредно любимите ми конгрис и ориз с маслини (също многократно изпитани), така че може да очаквате съвсем скорошно продължение. За момента обаче мисля да започна отначало. От самото начало, а именно...

Кокосов ориз с лимон и кориандър

СЪВЪРШЕНИЯТ БЯЛ ОРИЗ

Една порция съдържа: 
235,2 калории; 7 г мазнини; 38,7 г въглехидрати; 3,2 г белтъчини; 0,7 баластни вещества. За пълните подробности вижте рецептата на английски.

Необходими продукти за 4 порции от по около 125 г:
1 ч.ч. ориз (всеки сорт става, но аз най-често ползвам ризон, с други сортове е възможно теглото на порцията да варира)
4 ч.л. зехтин
сол на вкус
кимион (по желание)


Ориз с маслини и лук

Начин на приготвяне:

1. Поставете ориза в купа и го залейте с много студена вода. Оставете го да кисне в нея поне 1 час, а най-добре по-дълго. Може дори да го оставите така от предната вечер. Това е най-бавната част от рецептата, но искрено ви насърчавам да опитате. Целта на накисването е водата да проникне в целите зърна, което не само значително скъсява времето за варене, но и помага на ориза да се свари равномерно и по повърхността и в сърцевината.

2. Налейте в тенджера обилно количество вода - например 2 литра. Принципът на варенето е като при спагетите, така че наливайте смело и не се занимавайте да мерите. Отново като при спагетите оставете водата да заври добре на котлона преди да добавите в нея отцедения ориз.

3. Варете ориза открит и на силен огън между 5 и 10 минути като постоянно го наглеждате. Не се шегувам. От петата минута натам трябва да го следите внимателно и да опитвате често, защото предварително накиснатият ориз се сварява невероятно бързо. На ризона му отнема около 7 минути да се свари напълно, а на десетата вече е разварен.

4. Отцедете готовия ориз в гевгир, възможно най-добре, но без да се престаравате. После бързо го върнете в тенджерата или го прехвърлете в друг съд с капак. Сложете му зехтина, солта и кимиона, разбъркайте леко и похлупете. Всичко това трябва да се случи възможно най-бързо, за да се възползвате от остатъчната топлина след варенето. Не оставяйте ориза да изстине преди да го овкусите и не го промивайте с вода. Това ще го охлади.

5. Оставете да се задушава поне пет-десет минути. После може да сипвате докато е още топъл. Само не забравяйте да разбъркате още веднъж. Леко.

На мен този ориз ми е най-вкусен не веднага след приготвянето, а поне час по-късно. Оставям го да изстине напълно в купата, където се задушава, и преди да го използвам, го разделям с пръсти. Това е най-отличителната черта на рецептата - този бял ориз никога не се слепва. Дори да е леко преварен (ако е много преварен, нищо не може да го спаси), след като изстине пак се отделя зърно по зърно. И издържа доста дълго в хладилника - до 4-5 дни, стига да оцелее толкова, без да бъде изяден.

Както казах и по-горе, белият ориз е само основа. След приготвянето му го смесвам с най-различни други неща - задушен лук и други зеленчуци, пържени гъби и ядки, маслини, песто, кълцани зелени подправки. Възможностите са безкрайни. Надявам се скоро да ви убедя в това.

Следва продължение...
Ориз със свинско, праз, маслини и кисели краставички

Няма коментари:

Публикуване на коментар