6 ноември 2013 г.

За необходимостта от мазните банички


Понякога храната ни поднася доста интересни изненади. Особено когато става дума за апетит. Доказателство за това е сутрешната борба, която водя от месец насам.

Накратко смяната на сезоните наложи и промяна в менюто ми. Лятната ми закуска се състои от кисело мляко със замразени плодове. Едва ли е нужно да казвам, че със застудяването тя някак губи очарованието си. Тогава преминавам към по-топли неща, като например сандвичите с яйца на очи. Но напоследък те не ми се ядат. Опитах няколко пъти и после започна лутането...

Преминах през няколко различни варианта. Овесената каша с разни плодови благини вътре беше приятна, но не ме очарова достатъчно. Една пилешка супа ми се отрази много добре, но и тя не се задържа като вариант. После около две седмици се опитвах да докарам достатъчно хранителен горещ шоколад, но нещо не ми се получаваше. Така и не успях да се спра на нищо, а повечето от опитите ми се оказаха недостатъчно засищащи, което си имаше последствия - засилен апетит за целия ден. Дните, в които не успявах да се вместя в калорийната си дажба станаха често явление. Като добавим и малко стрес от други посоки, се появиха и няколко наистина повалени от хранителна гледна точка дни. Започнах да си задавам въпроса дали не съм на ръба да се откажа. Докато тази седмица най-сетне се поддадох на едно изкушение, което отдавна отбягвам.

Маршрутът ми за работа сутрин минава покрай малка баничарница с производство на място. Не я бях пробвала, но ароматът е неописуем. Най-простото решение на проблема ми би било да използвам друг маршрут, но алтернативния минава покрай друга баничарница. Нея вече съм я пробвала и с ръка на сърцето мога да кажа, че там са най-вкусните банички в цяла София. И така тази седмица, в едно черно откъм нерви утро, волята ми сдаде багажа и се наредих на опашката.

Взех си рогче. За пръв път от месец закусвам нещо, което ми доставя пълноценна наслада. Рогче и мляко с какао. Взех твърдо решение на следващия ден да повторя, но не ми се отвори парашутът. Нямаше готови рогчета, но пък имаха готови банички. Не си бях подготвила друга закуска, така че трябваше да взема нещо. Накратко след рогчето вече три пъти закусвам баничка със или без добавка от кисело мляко за повечко белтъчини. И няма да спра.

За пръв път от един месец насам закуската ми ме засища чак до обяд. За пръв път от месец насам имам седмица, в която без особен проблем се задържам в границите на полагаемите ми се калории. За пръв път от месец насам усещам и със сърцето, и с мозъка, и със стомаха си, че тази диетична история все още има шансове да се превърне в сага с щастлив край. И всичко това го дължа на храна, която винаги старателно съм изключвала от диетичното си меню - любимата мазна баничка.

Обяснението на този феномен за мен е просто - закуската наистина е най-важното хранене за деня. Ако е твърде оскъдна, отваря апетит. Ако не съдържа достатъчно от някое хранително вещество - също. Идеята за богата на белтъчини закуска, която да засили метаболизма за деня е добра на хартия, но личният ми опит показва, че когато няма достатъчно въглехидрати, ефектът е обратен. Същото важи за липсата на мазнини. Даже закуска, която разчита основно на въглехидрати и мазнини (като баницата) е по-ефективна в овладяването на апетита за деня, от базираната на белтъчни храни. Аз от дълго време разчитам основно на захари и белтъчини сутрин, и то в недостатъчни или прекалени количества. Печивата ми върнаха баланса.

Истината е, че баницата не е несъвместима с диетите за отслабване. Проблемът при нея са трудно контролируемото количество и съставки на купешките произведения. И разбира се, ниското съдържание на белтъчини (пак при купешката, защото у дома винаги могат да се качат), което обаче се компенсира с класическата - за мен - комбинация от баница и айрян. Но всичко това е решимо. От една страна с теглене и мерене, а от друга с това, което съм планирала за продължението на есенно-зимния сезон - домашно производство. И то не само на баница, но и на други печени благини, които могат да се претоплят на работа или да се консумират с чаша горещ чай или мляко.

Вкусни сутрини ме очакват вече. Това не е краят.

Няма коментари:

Публикуване на коментар