24 ноември 2013 г.

Няколко начина да спра да се притеснявам от кантара

Вече повече от месец кантарът не показва толкова, колкото аз искам да показва. А и не винаги промяната е в посоката в която аз бих искала. Първоначално това ме изнервяше. Много ме изнервяше. Даже ме караше да се потискам. После престанах. Или поне почти престанах, защото днешното теглене пак малко ме подразни. Но важното е, че успях да намеря други неща, които да ми подхранват мотивацията. Ето няколко от тях.

ПАРИЧНАТА НАГРАДА


Вече не помня дали почерпих тази идея от някой форум или статия, обаче не е моя. И благодаря на онзи, който я е споделил. Системата е проста. Поставяш си малка цел и за всеки път, когато я постигнеш, пускаш в касичката си определена малка сума. Що се натрупат достатъчно или постигнеш някаква по-голяма цел, си купуваш награда. Моите правила са:


  • За всеки свален килограм според неделното теглене слагам в касичката по 5 лв. 
  • Когато се съберат 10 свалени килограма си купувам нещо, но не трябва да е храна или да е свързано с храна. Започнах събирането от 5 свалени килограма и за първите 15 си бях определила награда в размер на 1 нов сутиен. Всъщност докато ги стабилизирам на 15 кг се бяха събрали 60, а не 50 лв, така че ги изхарчих за сутиен и оформящи ластични бикини. Двойна печалба!
И точно благодарение на тази двойна печалба в момента не се изнервям толкова когато вместо да сваля в рамките на седмицата съм качила. Когато кача не вадя пари от касичката. Те си остават там. Но когато отново сваля същия този килограм, слагам за него нови 5 лв. Така докато стигна до момента, в който ми се полага награда, натрупвам по-голям от планирания джакпот. И съответно мога да си позволя по-голяма награда. Важното е да не се отказвам.

Системата всъщност е толкова добра, че мисля да я разширя малко. Освен теглото си имам и разни други цели, които следя. По-голямата част от тях са свързани с изграждането на нови навици, които ме карат да се чувствам добре. Като например да използвам по-често стълбите, да пиша в блоговете и дневниците си, да се гримирам по-често, да обръщам внимание на положителните неща, които ми се случват. Това са дребни действия, но мисля че си струва да си определя наистина дребна сума (от рода на 10 стотинки) за всяка седмица, в която съм си постигнала целта, и накрая на месеца или на всеки два месеца да си купувам нещо дребно и приятно с натрупаните пари.

ДРЕХИТЕ


Миналата година си купих страхотно индигово лилаво палто. Всъщност харесах си го и приятелят ми го подари. Единственият проблем беше, че си го поръчах малко тясно. Доста ми се опъваше, а след няколко седмици шлицът му съвсем взе да се отваря. След месец спрях да го нося. Няма нужда да обяснявам как се чувствах.

Тази есен това лилаво палто е сред основните ми връхни дрехи. И не само че шлицът му вече не се отваря, но и бих могла да го облека с два-три ката дебели пуловери отдолу преди да започне да се опъва. А и не е само палтото. Отново влизам в куп блузи, които бях спряла да нося. А белите дънки, които не мислех, че има смисъл да обувам преди да падна под 90 кг, в момента са на път да ми станат широки в бедрото.

Тоест кантарът може да показва каквото си иска, но дрехите ми са категорични - промяна има и тя е значителна. Каквото и да правя и с каквато и скорост да напредвам, смисъл има.

Я, МУСКУЛИ!


Ето това беше най-голямата изненада. Аз имам мускули! Всъщност всеки има мускули и винаги съм била наясно, че моите биха били доста видими, ако не бяха покрити с толкова дебел пласт подкожна мазнина. Обаче ако в момента ме забележите да плъзгам ръце по бедрата си, точно по квадрицепсите, опитвайки се с доволна физиономия да впия върховете на пръстите си в мускула, не си мислете, че нещо ме сърби. Наслаждавам се на промяната в усещането. Благодарение на фитнеса бедреният ми мускул вече се напипва като твърда маса с изразена форма и е много по-близо до кожата от преди. 

Призвавам, че не очаквах тази промяна толкова скоро. Смятах, че ще са нужни поне още десетина килограма преди резултатите от тежестите да започнат да се напипват и виждат, но за голяма своя радост съм сгрешила. Освен че са различни на опип, бедрените мимускули са успели съвсем видимо да приберат омразната отпусната малка мръвчица от вътрешната страна на бедрото точно над коляното, която така ме депресираше.

Още една причина тренировката за крака да ми е любимият фитнес момент от седмицата!

М, ВКУСНО!


Вече споменах, че тази сутрин се подразних от показанието на кантара. По-ниско е от миналата седмица, но е доста над това, на което се надявах. Не казах обаче кога ми мина ядът, а той мина с първите хапки от закуската. Бъркани яйца със сирене и сушени домати и черен хляб. Единствената причина да не ми се прияжда само докато го пиша е, че все още съм сита. 

Диетичното хранене, независимо каква е целта му, няма никакви основания да бъде гадно, безвкусно или оскъдно. Е, когато става дума за много редки заболявания, изискващи много спецфичен подход, може и да не съм права, но в общия случай съм. Домашно приготвената храна от подбрани и любими продукти, с ясен състав и по лична рецепта за мен сама по себе си е награда. Може да е сготвена набързо или замисляна и подготвяна с дни, нама значение. Тя ми е вкусна. Радва небцето и окото. Времето прекарано в кухнята е почти равно на медитация, а на всичкото отгоре тялото ми се чувства добре след нея. Сита съм, не ми е тежко, не ми се приспива, не огладнявам бързо, не се настървявам за сладко, солено, мазно или каквото и да било, имам сили. 

Храната ми не е средство за отслабване. Тя е удоволствие. Отслабването е само допълнително възнаграждение за времето, вложено в изпипването на рецептите.

И ИЗОБЩО...

Май най-сетне започвам да осъзнавам, че по пътя има много повече неща, на които да се радвам, освен километричните камъни. 


Няма коментари:

Публикуване на коментар