8 октомври 2013 г.

Есенен гювеч с пилешко и сушени домати



Удивително е колко вкусно може да е нещо скалъпено за пет минути. Проверяваш какво има в хладилника, режеш на две на три и мяташ във фурната. После само чакаш да стане чудото и хапваш. Най-добре докато е топло. И се размазваш от удоволствие! Мисля, че това е най-точното определение, което мога да дам за гювеча - тази скромна, лесна и ужасно многолика балканска манджа. И да не забравяме, че благодарение на многото зеленчуци може да е един от най-добрите приятели на всеки човек на диета.



Истината е, че трудно бих могла да дам точна рецепта за гювеч. В моя случай основните съставки са две - картофи и лук. Най-често към тях се присъединяват зехтин, патладжан, домати, чушки, зелен фасул, гъби и пилешко или свинско, но този списък не е нито изчерпателен, нито задължителен. Всичко зависи от това с какви зеленчуци разполагам и промените във вкуса са част от удоволствието. Замислям се дори да пробвам с бамя, зрял фасул или нахут. Защо пък не? Но за да има все пак нещо конкретно в тази публикация покрай което да споделя любимите си номера за приготвяне, ето рецептата на прекрасния гювеч, който си скалъпих снощи за вечеря и ползвам за обяд днес (което личи по недотам красивата, но изключително удобна "чинийка" в която се намира - а именно една от моите непротичащи кутии за микровълнова и мои спасителки в офис пространството).

ЕСЕНЕН ГЮВЕЧ С ПИЛЕ И СУШЕНИ ДОМАТИ


СЪДЪРЖАНИЕ
449 ккал; 15 г мазнини; 40 г въглехидрати, 7 г влакнини; 40 г белтъчини

НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ за 2 порции

  • 360 г картофи (един голям картоф)
  • 50 г стар лук
  • 50 г морков
  • 70 г чушка (една, почистена от семето)
  • 6 парчета сушени домати
  • 4 скилидки чесън
  • 270 г пилешки гърди
  • 1 с.л. натурална вегета (от онази без консервантите)
  • 2 с.л. зехтин
  • сол
  • черен пипер
НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ

Първо си пускам фурната да се загрява на 180 градуса с вентилатор и приготвям тавата и един плик за печене. Те са идеални за гювеч, защото позволяват продуктите да се изпекат много добре, без да загарят и без да им се добавя вода. Никаква. Дори при такъв сух вариант, в който преобладават картофите. Влагата от зеленчуците и месото е напълно достатъчна, за да се сготвят до съвършенство. А и тавата няма да има нужда от миене, което не е никак малко предимство.

Нарязвам зеленчуците на едри парчета - картофите на кубчета по 1,5-2 см (като патладжаните, когато има такива), главата лук (в случая половин такава)  на 4-6 парчета, чушките на ленти по 2-3 см, а моркова на дебели полукръгчета. И не, не съм пропуснала инструкцията за обелване на картофите и морковите. Просто не ги беля. Да, дори и старите картофи. Ако кожата е чиста, въобще не си правя труда да я махам. Преди време пробвах за да запазя влакнините, а то се оказа и по-вкусно. Чесъна просто смачквам леко с плоската страна на ножа, колкото да се обели лесно. Сушените домати нарязвам на две или три в зависимост от размера, но не с нож. Открих, че ми е по-удобно да го правя с ножица и вече си имам една само за рязане сушени домати и други хранителни продукти.

Изсипвам всичко в плика, поръсвам със зехтина и вегетата и ги овалвам с ръка, за да се разпредели равномерно солта от подправката. Преди използвах за целта гъбен бульон, но с времето започнах да усещам неприятен вкус от бульона на кубчета и гранулираните подправки. Не знам коя точно съставка го оставя, но в натуралната вегета явно я няма и затова вече използвам само нея.

Пилето нарязвам на кубчета по около 2 см и поръсвам със сол и черен пипер. После го разпределям върху зеленчуците. Оставям го отгоре, защото обичам да се запече хубаво, без да се задушава в соса на зеленчуците, ако пуснат повече вода. Но по принцип нищо не пречи парчетата да се наместят между тях.

Вече казах, че не добавям вода. Просто затварям плика, като внимавам да не е плътно. Ако няма никакви отвори, пликът ще се спука при нагорещяването на въздуха вътре. Затова аз оставям връзката свободна, но може и да го надупчите тук там. От горната страна. Щом го затворя, го надувам през оставения отвор. Може и да не помага за нищо, но ми е забавно да го правя, така че се възползвам от случая.


Още две предупреждения за пликовете за печене. Не ги използвайте на твърде висока температура. Вижте какво пише на опаковката и спазвайте указанията. В противен случай рискувате да ги стопите. Същото ще се случи и ако се залепят за стените на фурната, затова не ги слагайте на твърде висок етаж или на дъното на фурната. Нека има разстояние от всичките им страни и най-вече отгоре.

Печенето е просто. Оставяте гювеча за един час или го проверявате след 50 минути, ако ви се изчерпи търпението. Само внимавайте при изваждането! Дали ще отвържете плика, или ще го срежете, парата вътре може да ви изгори. Но после... После идва време за наслада.

Да ви е сладко! На мен определено ми е.

Няма коментари:

Публикуване на коментар