20 октомври 2013 г.

Неделя сутрин под кривата круша


Последните две-три седмици бяха трудни. Първата защото за пръв път кантарът не мръдна надолу, а нагоре. Следващите защото... Ами защото първата кантарът не мръдна надолу, а нагоре. Оказа се, че стабилната тенденция ме е разглезила и когато внезапно прекъсна, започнах да правя глупости.

На първо място се паникьосах. Постарах се да не го правя, а после и да го скрия от самата себе си, но се паникьосах. Много добре знам, че отслабването (особено с 30-тина килограма, че и повече, колкото искам да сваля аз) не се случва на един дъх. То трае месеци и години и по тази причина е съвсем логично да има седмици и понякога по-дълги периоди, в които няма напредък, а може и да има връщане назад. Да не говорим, че "диетата" всъщност не е временна мярка. Аз хубаво ще сваля колкото килограма сваля, но ще искам и да ги задържа, а за целта трябва да променя онези свои навици, които са ме довели до нуждата да свалям. Тоест планът е фитнесът и разумното хранене да станат част от живота ми, а не да се изпарят в момента, в който видя на кантара някое магическо число. Знам го. Но го знам съзнателно, а съзнанието явно трудно надвива старите навици.

8 октомври 2013 г.

Есенен гювеч с пилешко и сушени домати



Удивително е колко вкусно може да е нещо скалъпено за пет минути. Проверяваш какво има в хладилника, режеш на две на три и мяташ във фурната. После само чакаш да стане чудото и хапваш. Най-добре докато е топло. И се размазваш от удоволствие! Мисля, че това е най-точното определение, което мога да дам за гювеча - тази скромна, лесна и ужасно многолика балканска манджа. И да не забравяме, че благодарение на многото зеленчуци може да е един от най-добрите приятели на всеки човек на диета.

6 октомври 2013 г.

Лятна рекапитулация, част 3 (последна) - Завръщане в реалността


Август дойде натоварен с очаквания. И най-голямото от тях беше отпуската. Когато преди година и половина се хванах на работа в офис след има-няма десет години като преводач на свободна практика и неограничен от работно време, една от основните причини да се простя със "свободата" на работата у дома и да приема "оковите" на офиса беше, че копнеех да имам отпуска. Полагаема платена отпуска, която с чиста съвест да прекарам на плажа или където си искам, а не няколко откраднати от работата дни, които после да си платя с бързане, допълнителни преводи и безсънни нощи. Сега ме чакаше точно това блаженство - пълна почивка и море. Но преди това трябваше да свърша нещо дългоочаквано и малко страшно. 

1 октомври 2013 г.

Две напред, една назад, но въпросът е после накъде


Настроението ми в момента доста прилича на небето на снимката. Изминалата седмица не ми беше от силните. Всъщност за пръв път от началото на Диетата през юни, не отбелязах спад в теглото си. Даже точно обратното - върнах се назад с 400 грама (което все пак е по-добре от 700-те грама плюс, които държах в последните дни). Това само по себе си не е болка за умиране. И без това вървя доста пред плана си. Но е момент, който очаквах може би не с нетърпение, но с голям интерес.