22 юни 2013 г.

Да живей, живей басейнът


Аз не мога да плувам. Никога не съм могла. Майка ми е била в градския отбор по плуване и се опита да ме научи, но така и не успя. Едва преди две години започнах да се престашавам и да опитвам на морето, но басейните винаги да ми се стрували страшни.

Миналото лято с трепет в сърцето и топка в стомаха направих първите си опити в басейна за скокове на Диана. Няколко пъти по метър-метър и половина. Толкова бях горда със себе си! На 36-37 най-сетне се учех да плувам. Можеше пък и да си изпълня тази мечта някой ден.
Още не мога да плувам, но... Днес направих първата си дължина от 10 метра бруст. Или там колкото е басейнът за скокове. Няма да описвам усещането. Не мога.

Мога да кажа само, че лятото тепърва започва. Това е първият ми плаж за сезона. Сега ми се иска в края му да мога две неща - да мога да кажа, че мога да плувам, пък макар и не много добре, и да мога да излизам от басейна не само по стълбичката.

Ще успея ли?


ПС Доволна съм от себе си. Ужасно, ужасно много. Преди да се прибера успях да изкарам 15 дължини, без да спирам и да се ловя за каквото и да било. 15 дължини на повече от метър от ръба на басейна. 15 дължини по около 20 метра! В момента всичко ме боли (това плуването се оказа изморителна работа), но съм на върха на щастието.

Няма коментари:

Публикуване на коментар