3 януари 2013 г.

Нова година, нов късмет

Знам, знам. Пак се загубих. С месеци.

За пореден път ми се случва да си обещая, че ще бъда сериозна, ще правя това и онова, ще, ще, ще... Ами не стана. Имаше си субективни причини да не стане и честно казано беше лесно предвидимо. Още в първите публикации на тази страница казах, че животът ми се промени много и всъщност се опитвам да променя и начина си на хранене в една и без това постоянно променяща се ситуация. Последните месеци доказаха единствено, че освен, че това не е лесно, половин година може да вмести много повече промени в личен план отколкото някога съм си представяла. Затова и си признавам, че не съм се напъвала много-много да постигна чудеса от храброст и диетично вдъхновение.

Даже за свой срам спрях да ходя на танци още в началото на декември. За срам, но не и за съжаление. Направих го, не защото физически ме мързи, а защото бях започнала да се чувствам притисната от графика си и танците изненадващо за мен се оказаха по-скоро натоварване, отколкото оснобожадаване за психиката ми - нещо, което не съм си и представяла, че могат да станат.

Но колкото и лошо да се държах в спортно-диетичен план миналата година, тази започна с един интересен подарък под формата на тази снимка на стената на приятелка във Фейсбук.


Нямам представа кое е това момиче, но снимката ме потресе, защото ме накара да осъзная, до каква степен се възхищавам именно на тази гледка, на този тип красота, женствена, мека, нежна. И преди съм казвала, че предпочитам да съм пълна пред това да съм твърде слаба или че закръглените жени ми се струват по-секси от мускулестите. Не си бях давала сметка обаче, че откровената, неприкрита пълнота може да е толкова секси отстрани. Не си бях давала сметка, че аз ИСКАМ да бъда именно ТОВА - едно не просто закръглено, а откровено пълно, приятно меко, уверено и сексапилно момиче, което може и да е дебело в очите на мнозина, но се чувства добре в собствената си кожа. Искам да съм нещо, което вече съм била, и то не много отдавна. Искам да съм СЕБЕ СИ.

Едва ли има думи, с които да опиша колко освобождаващо ми подейства това прозрение. Никога не съм се чувствала способна на фитнес подвизите, които са необходими на една жена, за да очертае плочките на корема си, но затова пък носех товара на задължението да опитам и на вината, че не съм се справила и че няма да се справя независимо от положените усилия. На вината, че нямам волята и спортния хъс. Е, явно не са ми трябвали. Трябвало е само някой да ми отвори очите, че харесвам онова, което съм.

Признавам си, че в момента не се чувствам толкова секси и привлекателна, колкото момичето на снимката. Причините са, че от лятото насам съм качила много и след като спрях танците, това започва да ми тежи. Дрехите ми стоят доста по-опънати, прегърбила съм се, задъхвам се когато се затичам и продължавам да искам да отслабна, но се една голяма разлика. Ако досега съм си мечтала да сваля героичните 40 килограма и да видя стрелката на кантара някъде около 60, а защо не и по-ниско, в момента искам нещо значително по-постижимо - 5-6 кг в рамките на следващите 3 месеца (толкова, че дрехите отново да ми станат приятно свободни) и, ако немеря правилния път, общо най-много 25. Някой ден. 

А дотогава ми е време отново да се погледна в огледалото с усмивка и с обич към себе си, но това няма нищо общо с показанията на кантара. То е вътре - в сърцето, в ума и в очите на наблюдателя...

Честита нова година на вас, на мен и на моето напълно способно да реализира мечтите ми тяло!

Няма коментари:

Публикуване на коментар